Правилата на доброто възпитание

Елегантен и завладяващ, Правилата на доброто възпитание е любовно писмо до великолепния американски град от края на Голямата депресия. Още с първите си страници омайва читателя с красив изказ, бляскава атмосфера и спиращи дъха разкрития, сякаш Тауълс е призовал духовете на Фицджералд, на Капоти и на Маккарти, за да създаде драматична атмосфера на красота и упадък, стремление и падение, любов и обреченост.

1937 г. Кейти и нейната съквартирантка Ив отброяват последните минути на отиващата си година в джаз бар в Ню Йорк, без да знаят, че стрелките на часовника препускат неумолимо към бъдеще, което не са си представяли. Само след миг те ще срещнат човека, който ще промени живота им завинаги – Тинкър Грей, очарователния банкер с теменуженосини очи. Дотогава единственото, което Кейти знае, е:

Как човек да се промъкне в киното без пари и как да те почерпят с питие.
Как да достигне осемдесет думи в минута, пет хиляди в час и девет милиона в година.
Че ако все още съумяваш да се изгубиш в роман на Чарлз Дикенс, всичко може да се оправи...
Година по-късно, след низ от възходи и падения, Кейти е научила:
Как да навигира успешно сред елита на нюйоркското общество.
Как случайните срещи могат да се окажат предначертани, а съдбата в миг да те превърне от богаташ – в парий.
Че любовта може да е страст, страдание, химера или просто добро възпитание.