Прогонени от османците, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя.
Те са принудени да живеят в нищета, отчуждение и самота. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата. Там изгнаниците си спомнят участието в славните битки за освобождение на България. И мечтаят да жертват живота си в името на родината.
Това е може би една от най-обичаните повести на Иван Вазов, която успява да въздейства на читателите и до днес със силата на словто.
Повестта разказва за живота на българските хъшове в Румъния през 70-те години на XIX век и многократно е претворявана на театрална сцена и в киното.
Прогонени от османците, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя.
Те са принудени да живеят в нищета, отчуждение и самота. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата. Там изгнаниците си спомнят участието в славните битки за освобождение на България. И мечтаят да жертват живота си в името на родината.
Това е може би една от най-обичаните повести на Иван Вазов, която успява да въздейства на читателите и до днес със силата на словто.
Повестта разказва за живота на българските хъшове в Румъния през 70-те години на XIX век и многократно е претворявана на театрална сцена и в киното.
Отзивите ще бъдат достъпни скоро.
